В нашето ежедневие не можем да си представим живота без използването на детергенти – миещи, почистващи агенти. Те присъстват практически във всички области на нашия живот, тъй като се използват, както в домакински дейности, така и в химическата, фармацевтичната и нефтохимическа индустрии. Детергентите са известни още и като повърхностно активни вещества /ПАВ/. Тяхното действие е свързано със свойството им да се разпенват, както и да премахват мазнините, с които образуват суспензия. Представляват омокрящи агенти, които намаляват повърхностното напрежение, позволявайки по-лесно разпръскване и дисперсия .
Повърхностно активните вещества участват в производството на козметични миещи вещества, омекотители, бои, лепила, избелващи вещества, селскостопански химикали, дезинфектанти, балсами за коса. Въпреки широкото им приложение в практиката, какви опасности крие използването им за човека и околната среда?
ПАВ в миещи и почистващи препарати съдържат активни съставки, които могат да са токсични за човека, животните и околната среда. Тези вещества непрекъснато се отлагат в почвата и водните басейни по множество различни начини, било целенасочено или с отпадните продукти от производствените и домакински дейности.
Също така от важно значение е и определянето на рН на водни разтвори на детергентите, което трябва да бъде в определени граници за всеки един продукт.
Повърхностноактивните вещества биват 3 основни вида: анионни, нейонни и амфотерични.
Анионни повърхностни вещества са най-често използваните ПАВ в течностите за миене на съдове, поради тяхната отлична почистваща сила и пенообразуващи свойства. Те носят отрицателен заряд, което им помага ефективно да се свързват и премахват положително заредените частици от мръсотия и мазнини.
Върху етикетите се срещат под следните обозначения:
SLS - Натриев лаурил сулфат
SLES - Натриев лаурет сулфат
ALS – Амониев лаурил сулфат
ALES - Амониев лаурет сулфат
Нейонните повърхностноактивни вещества са известни със своята мекота и съвместимост с други повърхностноактивни вещества. Те често се използват в течности за миене на съдове, формулирани за чувствителна кожа или в комбинация с анионни повърхностноактивни вещества за подобряване на почистващата ефективност.
Върху етикетите се срещат под следните обозначения
Cocamide MEA
Cocamide DEA
Амфотеричните повърхностноактивни вещества. Най-често се срещат в шампоаните и душ геловете. Това са най-слабите и безвредни повърхностно активни вещества и се намират в продукти за лична хигиена, предназначени за чувствителна кожа. Те също са добри пенообразуващи агенти, затова се използват и сапуните за ръце.
Какви опасности крие използването на ПАВ за човека и околната среда?
ПАВ са водещи алергени. Тяхната употреба води до изсушаване на кожата, като я лишават от естествената й влага, акне, кожни обриви и възпаления, но също могат да предизвикат увреждания на очите, сърцето, бял и черен дроб. Възможно е някои от токсичните съставки да предизвикат усложнения при развитието на децата.
SLS и SLES се включват в различни козметични продукти и целта им е да премахнат замърсявания от кожата или косата. Те имат миещи, разпенващи, мокрещи, диспергиращи и емулгиращи свойства. Шампоани, които съдържат SLS и SLЕS могат директно да увредят фоликула на косъма, здравината на кожата, да предизвикат трайни увреждания на зрението при децата, да увредят черния дроб и дори да бъдат причината за ракови образувания.
В доклад, публикуван в списанието на Американската асоциация по токсикология през 1983 г. се посочва, че дори концентрация от 0,5% SLS в продукта може да предизвика дразнене, а концентрации от 10 до 30% са способни да предизвикат разяждане на кожата и силно раздразнение.
SLЕS има свойството да разтваря мазнините на повърхността на кожата, което най-често води до нейното пресушаване и също така дава лесен достъп на замърсителите от околната среда да атакуват по-чувствителните й слоеве. Честата и продължителна употреба на тази съставка, предизвиква хронично денатуриране на кожните протеини и може да бъде причина за развитието на рак на кожата.
Но най-тревожен е фактът, че натриевият лаурет сулфат - SLЕS, се абсорбира в тялото през кожата и попадайки там имитира активността на хормона естроген. Това може да доведе до много вредни последици за здравето - от болезнен предменструален синдром и обостряне на симптомите на менопаузата до импотентност при мъжете или рак на гърдата при жените, където нивата на естроген оказват особено значение.
Наличието на SLS и SLES в детските и бебешки продукти също е особено опасно, тъй като дразни очите и може да доведе до необратими последици.
Повърхностноактивните вещества са способни да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да причинят токсичност за живите организми. Известно е, че натрупването на тези съединения причинява значително увреждане на хрилете и загуба на зрение при рибите. Повишеното им количество може да доведе до промяна на физиологичните и биохимичните параметри на водата, при което се намалява количеството на разтворения кислород и по този начин се засяга цялата екосистема.
Неразградимостта, устойчивостта и токсичността на някои повърхностноактивни вещества и техните трансформирани продукти имат изключителни вредни последици за околната среда. Прекомерното изхвърляне на ПАВ в околната среда застрашава човешкото здраве и екологичната безопасност. Така те се натрупват в почвата и водните басейни по множество различни начини. Пример за резултата от използването на детергенти в бита и достигането им чрез канализацията до водните басейни е еутрофикацията (замърсяването) и нарушаването на равновесието във водните екосистеми.
Разработени да редица Директиви на ЕС, както и Директива с Регламент ЕО 648 /2004 г., които имат за цел ограничаване на концентрацията на повърхностно активните вещества в детергентите и подпомагане по този начин за противодействието на еутрофикацията.
